Ти, звезда падаща, ти, танц върху жарта, ти си струна пееща, ти си пролетна дъга. Такси към вкъщи си, писмо в ръката ми, всеки трепет си, всеки нежен миг. Пореден шанс за мен, следващ слънчев ден и с малко капки дъжд разсмиваш, щом съм уморен. Сега е залез, а за нас изгревът и звездите идват през деня. През облаци, през студа и в свят от лудостта, да съм щастлив ме караш ти, чертите ти и твоя смях, и всичко в теб. Ти си чувството, ти си любовта, със теб бягството е в реалността. Но и в приказка, с поглед от вълни, ти си песента, ти си летен бриз. Мила, сънувам ли, че мъж поиска в мен, от погледа ти, нежно цвете, аз съм победен. По пътя прашен хвани ме за ръка, нека видим почерка на любовта. През зими, през пролетта и в свят от лудостта, да съм щастлив ме караш ти, чертите ти и твоя смях, и всичко в теб.
Много искрено и завладяващо.По принцип не ми допадат такива стихове, но щом този ми харесва,значи наистина автора се е справил блестящо,нямам думи!!! Поздрав!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.