Всичко в теб
ти, танц върху жарта,
ти си струна пееща,
ти си пролетна дъга.
Такси към вкъщи си,
писмо в ръката ми,
всеки трепет си,
всеки нежен миг.
Пореден шанс за мен,
следващ слънчев ден
и с малко капки дъжд разсмиваш,
щом съм уморен.
Сега е залез,
а за нас изгревът
и звездите идват през деня.
През облаци,
през студа
и в свят от лудостта,
да съм щастлив
ме караш ти,
чертите ти
и твоя смях,
и всичко в теб.
Ти си чувството,
ти си любовта,
със теб бягството
е в реалността.
Но и в приказка,
с поглед от вълни,
ти си песента,
ти си летен бриз.
Мила, сънувам ли,
че мъж поиска в мен,
от погледа ти,
нежно цвете, аз съм победен.
По пътя прашен хвани ме за ръка,
нека видим почерка на любовта.
През зими,
през пролетта
и в свят от лудостта,
да съм щастлив
ме караш ти,
чертите ти
и твоя смях,
и всичко в теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Всички права запазени

