14.09.2007 г., 23:29

Всичко в теб

1K 0 7
Ти, звезда падаща,
ти, танц върху жарта,
ти си струна пееща,
ти си пролетна дъга.
Такси към вкъщи си,
писмо в ръката ми,
всеки трепет си,
всеки нежен миг.
Пореден шанс за мен,
следващ слънчев ден
и с малко капки дъжд разсмиваш,
щом съм уморен.
Сега е залез,
а за нас изгревът
и звездите идват през деня.
През облаци,
през студа
и в свят от лудостта,
да съм щастлив
ме караш ти,
чертите ти
и твоя смях,
и всичко в теб.
Ти си чувството,
ти си любовта,
със теб бягството
е в реалността.
Но и в приказка,
с поглед от вълни,
ти си песента,
ти си летен бриз.
Мила, сънувам ли,
че мъж поиска в мен,
от погледа ти,
нежно цвете, аз съм победен.
По пътя прашен хвани ме за ръка,
нека видим почерка на любовта.
През зими,
през пролетта
и в свят от лудостта,
да съм щастлив
ме караш ти,
чертите ти
и твоя смях,
и всичко в теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От доста време не посвещавам стихове,но ако ме питаш за музата-това са всеки поглед на красиво момиче или смях,всяка красива дума.
  • Прекрасни стихотворение. А искам да те попитам-това стихотворение посветено ли е на някого?
  • Ей,Ици!Радвам се,че бях една от първите,прочели лично това прекрасно произведение!Успех и за напред!!!ОБИЧАМЕ ТЕ!!!

  • Много ви благодаря приятели!!!
    Радвам се,че ви е харесало !!
    Прегръдки за всичките!!!!
  • Нежен стих!
    Поздрав и прегръдка!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...