ivaferendzia (Ива)
47 95
15 авг. 2008 г., 08:46

Всъщност сама се очаквам 

  Поэзия » Философская
710 0 6

Нали вечно чакам навсякъде.

Чакам нищото - капки любов

и надявам се някога някъде

да се свърши животът суров.

 

И тук чакаме всички едно -

уж влакове, водещи всекиго

до място за него добро,

а влакът, уви, нейде спрели го.

 

За мене са все закъсняващи.

В очакване пилея си дните.

Все гледки безкрайно отчайващи

без жал ми пробождат очите.

 

И се чудя какво ли пак чакам?

За бъдеще сънно видение?!

Наивно и жалко тиктакам -

напразно е, за съжаление.

 

Загубих от чакане себе си,

всъщност сама се очаквам.

Светът ми, обаче, отива си

и само смъртта си протаквам.

© Ива Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • тогава само напред!
  • Нещо такова.Осъзнах ,че да чакам идването на "принца" е загубена кауза...аз не чакам помощ отвън.Осъзнах, че чакам самата себе си..да се пробудя,да се преродя и сама да си помогна.Това ми е надеждата сега!
  • ...поклон пред великолепието на стиха...какво велико прозрение : "Загубих от чакане себе си,
    всъщност сама се очаквам." няма кого да чакаш? и започна да очакваш себе си?ехх Иве...мила Иве и твоят влак ще дойде...но когато не го очакваш...страхотна метафора:"Наивно и жалко тиктакам -
    напразно е, за съжаление." ...поздравления!


  • Я, зарежи тези влакове!
  • Време е да се намериш и влакът ще дойде!
  • Браво!!!Отново ми хареса!Поздрави!!!
Предложения
: ??:??