Всъщност сама се очаквам
Нали вечно чакам навсякъде.
Чакам нищото - капки любов
и надявам се някога някъде
да се свърши животът суров.
И тук чакаме всички едно -
уж влакове, водещи всекиго
до място за него добро,
а влакът, уви, нейде спрели го.
За мене са все закъсняващи.
В очакване пилея си дните.
Все гледки безкрайно отчайващи
без жал ми пробождат очите.
И се чудя какво ли пак чакам?
За бъдеще сънно видение?!
Наивно и жалко тиктакам -
напразно е, за съжаление.
Загубих от чакане себе си,
всъщност сама се очаквам.
Светът ми, обаче, отива си
и само смъртта си протаквам.
© Ива All rights reserved.
