Всъщност сама се очаквам
Нали вечно чакам навсякъде.
Чакам нищото - капки любов
и надявам се някога някъде
да се свърши животът суров.
И тук чакаме всички едно -
уж влакове, водещи всекиго
до място за него добро,
а влакът, уви, нейде спрели го.
За мене са все закъсняващи.
В очакване пилея си дните.
Все гледки безкрайно отчайващи
без жал ми пробождат очите.
И се чудя какво ли пак чакам?
За бъдеще сънно видение?!
Наивно и жалко тиктакам -
напразно е, за съжаление.
Загубих от чакане себе си,
всъщност сама се очаквам.
Светът ми, обаче, отива си
и само смъртта си протаквам.
© Ива Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
тогава само напред!
-
Нещо такова.Осъзнах ,че да чакам идването на "принца" е загубена кауза...аз не чакам помощ отвън.Осъзнах, че чакам самата себе си..да се пробудя,да се преродя и сама да си помогна.Това ми е надеждата сега!
-
...поклон пред великолепието на стиха...какво велико прозрение : "Загубих от чакане себе си,
всъщност сама се очаквам." няма кого да чакаш? и започна да очакваш себе си?ехх Иве...мила Иве и твоят влак ще дойде...но когато не го очакваш...страхотна метафора:"Наивно и жалко тиктакам -
напразно е, за съжаление." ...поздравления!
-
Я, зарежи тези влакове!
-
Време е да се намериш и влакът ще дойде!
-
Браво!!!Отново ми хареса!Поздрави!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
