14 мая 2014 г., 21:26

Втора младост

923 0 0

Втора младост

 

Под очите ми осъмват сини облаци,

а в зениците се стича чернозема.

Висят над челото като стари просяци

бели преспи, сякаш откъс от поема.

 

От солта на капката ми става пролетно

и се мъча да намеря лична стряха,

за да мога да се върна пак след полета,

па макар крилата ми да изгоряха.

 

Не усетила тревогата на бъдното,

непремерено, уверено обичам.

От росата пия вяра неразпръсната 

и съм пак с душата чиста на момиче.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...