Второ писмо до папата (необходимото писмо)

Здравейте, драги, пак.

В писмо от предна дата

помолих ви за знак,

че вдявате словата,

но явно вие спите,

седейки безучастни

или пък „плийз” и „бите”

не са ви много ясни?

Преди молба бе моят рев,

но всички казвате, че съм

от двайсет века ваший шеф,

така че влизам в роля с гръм.

Започвам да нареждам

и искам изпълнение!

Сначале ще провеждам

тотално съкращение.

Наредба първа:

Църквата изчезва!

Сново се върва

и времето трезво!

(Ако някой се озърта

за легенда да съм вметнал,

нека знае, че в четвърта

по-подробно ще го светна).

Нареждане второ:

Всяка нейна сграда,

възможно най-скоро,

да видя да пада!

Наредбата трета:

Да идат при бездомни

желязо, дървета

и камъни огромни!

Наредба четвърта:

Километри всеки скот

нека да навърта!

Струва ми се малко пот

твоите лакеи

хвърлят напоследък?

Живецът къде е?

Не виждам напредък!

Мойто слово да изричат,

като бродят в дрехи бели,

че във черни ми приличат

сякаш нещо на умрели!

Наредба пета (последна):

Да цитират само мен!

Всичко друго биде вредно!

Буда, може би, освен?

С наредбите дотука.

Нататък сменям тона.

Понеже сте неуки,

ей няколко закона.

1. Без кръстове, икони

и всякакви такива!

Рисувани, с неони

да има ги не бива!

2. Никой да не изговаря

мойто име, даже тише,

или пък да го заваря

из бумаги да го пише!

3. Никой няма вече

робски да се моли –

робът е далече,

край на тези роли!

А в добавка към закона

се налага и забрана,

със която и поклона

ще история да стане.

Същото във сила е

за подобните метани

(за целуване ръце

на водачи и шамани).

4. На тези хора, дето

ще учат в святий ек

налагам строго вето

да съдят друг човек.

5. Всяка реч и семинар,

всичко вече е безплатно.

На учителя чергар

спирам плащането щатно.

6. Същият, в закона горе,

забранявам му просия!

Нека малко се озори

и си с труд храна добие!

7. Пост банкер и адвокат

забраняват се на тия,

и чиновник, бюрократ,

а и всяк’ва търговия!

8. Проповедникът ще носи

само три неща: словата,

моите писма с въпроси

и торбата със храната.

А многото архиви,

написани от разни,

неверни и фалшиви,

да бъдат му напразни!

Ето моите повели,

дето бях ви обещал,

но преди да сте ги чели,

бихте ли ухо навели,

да ви кажа нещо сал'?

Двайсет века се мъчùх

аз да проповядвам,

щом ми пречите, реших

веч’ да заповядвам.

Пък и аз съм в право, щото

назначихте ме за бос.

Невидùм, но чрез перото

ще използвам този коз.

Тук ще кажеш моят глас

няма много да се ядва,

но акъл не ща ти аз –

МОЯ МИЛОСТ ЗАПОВЯДВА:

1. Всички хора незабавно

да престанат с тая дялба –

по начало те са равни!

Не приемам против жалба!

2. Търсете доброто,

дори в не такъв!

Тъй, знайте, на злото

ще пуснете кръв!

3. За основните проблеми

„радост”, „щастие”, „любов”

нямам нужда аз от схеми –

имам отговор готов:

Щастие не са парите,

радостта не е в предмети,

любовта човешка всите

ги оборва, та: любете!

4. От завист, лакомия

човекът да се пази!

Вербуват ли го тия,

започва и да мрази.

А омразата е нещо,

дето нож в гърба забива.

Застанете вие срещу!

Тъй не може да убива.

5. По детски дайте прошка

на чужди и роднини –

посятата овошка

ще ражда сто години!

6. Страх от някой, яд и злоба

или техни производни

ги познава само робът,

не и хората свободни.

Затова ги оставете!

Те сами ще си умрат.

Или бързо ги хвърлете

в най-затънтения кът!

7. Радвайте се на живота!

Той е само, само ваш!

И обичайте го, щото

къс е Земният ви стаж!

8. Не мислете за пари!

Алчността е лош другар.

Тя душите ви гори.

Не издигайте я в цар!

9. Приятели бъдете,

лоялни и добри!

Без корист помогнете

на чуждия дори!

10. Кукли станали сте тук,

на ръба на нервна криза.

Не оставяйте се друг

в умовете ви да влиза!

Вий самички намерете

връзка ум-душа-сърце

и след спойката решете

кой е пътят и къде!

Кое за вас е най-добре,

най-вярната оценка,

най-точно само ще даде

ви вашата преценка.

Тези заповеди нови,

ако в сила бързо влезят,

ще поставят и основи

на онези стари десет.

Разпоредба заключителна:

За свободен е мъчително,

знам, наредби и забрани,

но е крайно наложително

те да бъдат осъзнани.

Заповядвам аз, понеже

вие йощ не сте свободни,

вие още сте невежи,

на пари и власт угодни.

Те ви бидат господаря,

а утеха са ви вещи,

затова ви пак повтарям:

Вие още сте във клещи!

За измъкването, знайте:

Свобода не се налага!

Вий смите си я прайте!

Няма кой да ви помага!

Мойте думи могат само

да насочат ви натам,

да ударят в помощ рамо,

но в борбата – ВСЕКИ САМ.

П.П.

Тебе, драги, ти простих

и не беше уволнен,

но не чу ме и реших:

Ти си първи съкратен!