KPETEHA (Гео Лански)
16 89
31 июл. 2014 г., 21:36

Второпортретно 

  Поэзия » Другая
1107 0 4

                        Второпортретно

 

 

                       Тих, 

                                неспокоен,

                                притеснено

                                усмихнат.

                            Втренчен -

                            устремено 

                            нехаен.

                           Бозаво

                          костюмче,

                            оръфана 

                            ризка.

                           Вратовръзка -

                          небрежно

                          червена.

                            Очички -

                             играят,

                             присвити,

                             сервилни...

                          Плешива

                          косичка,

                         на лъснало

                              теме -

                          с типична

                           пострижка.

 

                         ---------------

 

                         Измъчен,

                         огризан,

                         невзрачен.

                         Насилван,

                         лигавен,

                         низък...

 

                        Доволен.

 

 

                                      P.S. "Не човек, а желязо - казал агентът фашист."

                                                   

                           

 

 

© Гео Лански Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ице добре че не си посочил адрез!Иначе щеше да има разпити фашист или комунист!А то човекът просто си е плешив.Поздрави за оригинала!!!
  • "Тихо мъртвият казал. Не - комунист!"

    Чудесно стихотворение си написал Христо! Просто ме зарадва истински, а тази финална хрумка е мехлем за душата ми. Покойният партизански поет Веселин Андреев, автор на стиха в постскриптума, не можа да преживее падението на собствената си партия след 10.11.1989г. Това, съчетано с болестта му, го накара да прибегне до "най-висшата форма на поетична изява - самоубийството" /Албер Камю/. Но забележи, че и цитираният от мен негов стих - финален за творбата му, показва, че комунистът е винаги мъртъв човек, при това през целия си живот. Той е всъщност един вертикален покойник!

    Сърдечен поздрав и поздравление за стиха!: Мисана
  • страхотно описание... перфектно... на душата ми ѝ се доповръща (ти ще ме разбереш!)
  • И как сега да заспя,с образа на мазен номенклатурчик пред очите?Поне да не беше го описал така картинно...
Предложения
: ??:??