16 февр. 2011 г., 11:48
Толкова много любов, вулкан в душата напира,
кратери пуска от дим, в светли пръски извира.
Докосва чужди съдби и те просветват във мрака,
магийно слети мечти, единствено вярна отплата.
Изригват, после летят, космически следват простора,
вибрира усмивката в тях, обгръщат в сияние взора.
Запяват с ангелски глас, докосват душите магийно,
слънцата избухват и пак вулканът шуми енергийно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация