Вулкан
Толкова много любов, вулкан в душата напира,
кратери пуска от дим, в светли пръски извира.
Докосва чужди съдби и те просветват във мрака,
магийно слети мечти, единствено вярна отплата.
Изригват, после летят, космически следват простора,
вибрира усмивката в тях, обгръщат в сияние взора.
Запяват с ангелски глас, докосват душите магийно,
слънцата избухват и пак вулканът шуми енергийно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
