Вулкан
Клокочи в мен, спотайва се, кротува
и сякаш тлее мъничък вулкан.
А всъщност се подготвя да бушува
набиращият сила великан.
Във кратера му чувства се наслагват
готови мигом да се разгорят,
една искрица нужна е да пламнат,
каквото срещнат – да изпепелят.
И парата превръща се в стихия,
и вече не е кротък малчуган,
а бълва огън мощната фурия,
изригнала като от врящ казан.
В потеклите реки от жива лава
сърца пулсиращи ще се стопят,
покрити с прах и пепел от жарава
отново сетне ще се възродят.
След този ад, залял каквото свърне,
вилнеещият бесен великан
отново тихичко ще се превърне
в затихнал, дремещ, мъничък вулкан.
Веси_Еси (Еси)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Еси Все права защищены
