Веси_Еси
190 результатов
Навремето безгрижно ме попита
дарен ли си с таланта да обичаш,
ще можеш ли до дъно, и открито,
в любов неизмерима да се вричаш.
Попита ме в сърцето ти студено ...
  199  12 
Наивна съм. Такава ще умра.
За мен ти бе единствен на света
и мислих си – това е любовта.
Но… всичко се оказа пак лъжа.
Поне да бе постъпил като мъж, ...
  217  10  15 
Днес просто поисках зад булото скрита
сеир да погледам, сеир на Съдбата –
как гърчи се бавно, как страда превита,
в очите как гледа я участ зъбата.
С насмешка да дърпам и късам конците ...
  196  10  14 
Какви субстанции бях пила,
че да се влюбя в теб тогава?!
Каква бе тази странна сила –
да те обичам до забрава?
Дали ми чавка бе изпила ...
  199  16 
Не ме попита как е тук, без теб,
и как се справям, как минават дните.
Живот кипи, но малко е нелеп.
И тегли ме отново към скалите.
Не ме попита и дали, море, ...
  317  15  20 
Казват, че животът бил пагубно красив,
но трудно се преглъщал, когато все е сив.
Трябва ли, обаче, без бой да му се дам
и просто ей така сама да се предам?
Казват и, че наниз от трудни битки бил ...
  242  13  19 
Животът е навярно урок невероятен –
веднъж е непонятен, а сетне тъй приятен!
Все боря се с дилеми, с усещане тревожно,
и твърде често чувам: „Това е невъзможно.“
Въпросът е ще спра ли да търся варианти ...
  237  11  21 
Появи се като призрак във живота ми –
връхлетя и го разбърка до бруталност.
Бях отворила сама за теб душата си…
А сега се чудя – бе ли нереалност?
Като призрак прекоси за миг пространството. ...
  215  12 
Няма го. Няма го вече сърцето ми.
Бомба разкъса го зверски.
С болка отломки-гротески
пръсна във въздуха вятърът, клетият.
Няма я. Няма я вече душата ми. ...
  493  20  25 
Събудих се с мъждукащо прозрение –
пристрастия изпитвам. Непростимо е!
Проблесна закъсняло просветление –
без тях да съществувам, немислимо е!
Към вътрешния чар изпитвам слабости ...
  322  19  20 
Ах, колко красиво е нощем морето
щом влюбена в него луната трепти!
Напомня, че пълно е с обич сърцето,
дори и когато в нас всичко боли.
В морето се ражда, и в него умира ...
  367  18  20 
Дали да не загърбя днес света,
от чувствата парливи да се скрия,
от мислите досадни и страха
убежище в сърцето да открия?
Без изход ли е безнадеждността, ...
  273  16  23 
Живее още, в ъгълчето скрито,
невидимо за ничие око,
но твърде живо, доста упорито
и страшно неуморно същество.
И ден и нощ човърка то дълбоко, ...
  412  21  27 
A сякаш беше вчера (днес струва ми се сън),
когато безразсъдно се втурвах аз навън.
В теб влюбена безумно, притичвах час по час,
обичах безрезервно, изпаднала в захлас.
Забравила за грижи, обзета от екстаз, ...
  299  19 
Над сивите улици гъста мъгла
се вплиташе бавно във мрака.
Стаена зад ъгъла блудна душа
за сетен път слънце зачака.
Обгърна мъглата заспалия град ...
  346  14  28 
Слънчев лъч погали ме, и ето,
усмивка се прокрадна на лицето,
топличко му стана на сърцето,
събуди се отново в мен детето.
Хукнах през глава навън да тичам, ...
  295  11  16 
Притихнала във шепота на чувствата
един въпрос стихийно връхлетя:
"Душата може ли да бъде чувствана?"
И размислите с вас ще споделя.
Душата често праща ни послания, ...
  300  12  15 
Влезе натрапчиво в мислите,
без да ме питаш дори,
дето ги няма ни титлите,
нито покана важи.
С поглед проникна зад зримото, ...
  246  13  27 
Приятелю, защо си свел глава, защо мълчиш
и нищо не привлича твоето внимание?
Защо прегърбен ниско днес едва-едва вървиш,
загубил за живот ти всякакво желание?
Огледай се и виж – подавам своята ръка, ...
  303  15  27 
Ех, какво форсиране му падна
пред онзи дразнещ пътен светофар!
И юрна се събраната там банда
без зрънце мисъл и без капка срам
да гони Его, хвръкнало нагоре, ...
  303  12 
Отново са скътани зимите
дълбоко в сърцата. А мнимите
облаги със болка платени са.
Вините отдавна простени са.
Забравили низост и гадости, ...
  289  14  20 
Любовта си „назаем“ не давам.
Не отдавам на кредит душата си.
Щом обичам – докрай се раздавам,
но понякога … яхвам метлата.
Туй присъщо е, знам, на жените. ...
  317  11  20 
Клокочи в мен, спотайва се, кротува
и сякаш тлее мъничък вулкан.
А всъщност се подготвя да бушува
набиращият сила великан.
Във кратера му чувства се наслагват ...
  379  15  15 
Две гълъбчета, под крилата скрили
парченцa животворна топлина
и в снежната виелица стопили
леда, обхванал техните сърца.
Очи в очи едно във друго впили – ...
  307  15  14 
Ледена утрин присвива зеници.
Яростен вятърът брули скалите.
Вместо блестящи от радост искрици
бистри кристалчета кътат очите.
Всичко навред е забулено в бяло. ...
  266  11  17 
Не ги виня. Такива са родени –
уж силни, а страхливци по душа.
Импулс на мерзост в себе си вградили
те рядко имат чувство на вина.
Събуждат любовта, но не обичат. ...
  509  15  25 
Нека я има онази магия –
бялата, дето орисва с любов,
дето ни дава и смисъл, и сила,
вплела сърцата във нечий живот!
Нека над всичко превес придобие, ...
  242  13 
Не мога да твърдя, че ми е ясно,
но чувствам го като импулсен ток.
В гърдите на сърцето му е тясно
и всеки удар буен е поток.
В стомаха ми – рояк от пеперуди – ...
  376  16  19 
Бях благословена от съдбата,
която подари ми дар след дар.
Докосна ме тя нежно със позлата…
Прекланям се пред този господар.
Дари ми щедро здраве, тъй желано, ...
  322 
Ех, тази чудна красавица,
дето акъла му взе!
Щом я превърна в избраница,
вече съня му отне.
Трепна тя два пъти с миглите ...
  401  14  20 
Направих опит да се скрия в тишината
от зейналата паст на луд водовъртеж,
засмукващ с думи необмислени сърцата,
покривайки ги с мантия от тънък скреж.
Опитах също да се вслушам в тишината, ...
  274  10  13 
Аз искам да ме помниш все така:
обичаща, усмихната, щастлива,
в очите – онзи пламък – любовта,
намерил своя излаз, как извира…
"Аз искам да те помня все така"*: ...
  545  16 
Сама предизвиках аз болка жестока
щом „сбогом” ти казах. А рана дълбока
остави раздялата. Знам, ще боли,
но моля се времето да я смекчи.
Очите болят ме от взиране в мрака. ...
  269  12 
Тъмно е. Вятърът брули безмилостно.
Мракът стремглаво нахлува в душата.
Някакъв спомен пак плува в незримото,
влачещ след себе си болка позната.
Тихо е. Чувствам се толкова мъничка. ...
  805  24  29 
Седях сама на пейката във парка
и гледах със „отворени“ очи.
Животът – тази властна господарка,
минаваше край мен, от вси страни.
Смирено беловлас самотен старец ...
  411  11  18 
Поръсени снежинки лекокрили
от облаче, забулено в нощта,
в десницата ми кацнаха, открили
измамна мигновена топлина.
За кратък миг безгрижните снежинки ...
  407  20  31 
Заспиваш ли?
Аз тази нощ самотна съм във мрака,
пак вперила невиждащи очи.
Горкото ми сърце химера чака –
до твоето отново да тупти. ...
  716  23  26 
Аз чаках да те чуя с упование,
гласът ти да ми върне радостта.
Но срещнах неочаквано мълчание
и вместо радост – пареща тъга.
Усещах, че изпитваш колебание, ...
  497  16  26 
Отворѝ сърцето си за красотата,
но не само за очите твои сладост,
а за скритата – владееща душата
и изпълваща във миг сърцето с радост.
Отворѝ сърцето си за любовта и ...
  339  14 
Пленително тази нощ светят звездите,
мелодия нежно звучи във душите,
елхата, окъпана в злато, блести
и Коледен дух във сърцата трепти.
Прекрасна магия в нощта се вселява ...
  293  13  17 
Предложения
: ??:??