4 июн. 2011 г., 12:09

Вулканизъм

1.4K 0 0

Въздишащи скали тръпнат,
гали ги нежно покой,
тихо нагласят постели,
мъркат с финес след запой,
трупове разни събират,
кръв вземат от тук и там,
с опитен поглед отбират,
слага си грим всеки сам,
дружно вървят към удобство,
цяр дирят в нечии черва,
малките рязко отблъскват
от своята свобода,
сянка в главите им гали
бял небосвод със криле,
мачкат в мазолести длани
глупаво детско сърце...

 

Камък отронен пропада,
лава във него гори,
скрит под калена грамада
мощно и ясно шепти.
Камък отронен пропада,
лава във него гори,
жертва на подла досада,
пуска по пътя искри.
Камък отронен пропада,
лава във него гори,
пука се в твърдия огън,
тихо, спокойно крещи.
Камък отронен пропада,
лава във него гори,
устремно в гребена плува,
гледа с червени очи.

 

Гласовит ням непохватник
заешки кожи дере,
стар ненаситен устатник
търси в звездите небе,
с крив поглед зъл дух наднича
под еретичния хълм,
странник злощастен обича
да гние кротко под пън,
мръсен и грозен измамник
лъже на пръсти, краде,
връх е за другите бранник,
връща студени ръце,
тъмно петно на небето
свети с богат, пресен цвят,
без да засъхва приплъзва
залък искрящ към събрат.

 

Камък отронен пропада,
лава от него струи,
скрит под калена грамада
мощно и ясно крещи.
Камък отронен пропада,
лава от него струи,
мразещ мъгливи наслади
пуска по пътя искри.
Камък отронен пропада,
лава от него струи,
ходещ из твърдия огън,
тихо, спокойно шепти.
Камък отронен пропада,
лава от него струи,
устремно с гребена плува,
гледа с бездънни очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмил Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...