Въздишащи скали тръпнат,
гали ги нежно покой,
тихо нагласят постели,
мъркат с финес след запой,
трупове разни събират,
кръв вземат от тук и там,
с опитен поглед отбират,
слага си грим всеки сам,
дружно вървят към удобство,
цяр дирят в нечии черва,
малките рязко отблъскват
от своята свобода,
сянка в главите им гали
бял небосвод със криле,
мачкат в мазолести длани
глупаво детско сърце...

Камък отронен пропада,
лава във него гори,
скрит под калена грамада
мощно и ясно шепти.
Камък отронен пропада,
лава във него гори,
жертва на подла досада,
пуска по пътя искри.
Камък отронен пропада,
лава във него гори,
пука се в твърдия огън,
тихо, спокойно крещи.
Камък отронен пропада,
лава във него гори,
устремно в гребена плува,
гледа с червени очи.

Гласовит ням непохватник
заешки кожи дере,
стар ненаситен устатник
търси в звездите небе,
с крив поглед зъл дух наднича
под еретичния хълм,
странник злощастен обича
да гние кротко под пън,
мръсен и грозен измамник
лъже на пръсти, краде,
връх е за другите бранник,
връща студени ръце,
тъмно петно на небето
свети с богат, пресен цвят,
без да засъхва приплъзва
залък искрящ към събрат.

Камък отронен пропада,
лава от него струи,
скрит под калена грамада
мощно и ясно крещи.
Камък отронен пропада,
лава от него струи,
мразещ мъгливи наслади
пуска по пътя искри.
Камък отронен пропада,
лава от него струи,
ходещ из твърдия огън,
тихо, спокойно шепти.
Камък отронен пропада,
лава от него струи,
устремно с гребена плува,
гледа с бездънни очи.