26 янв. 2008 г., 21:17

VVVVV

1.1K 0 2

Все някой ден ще спра.

Да се надбягвам с ветрове,
които са единствено в главата ми,
да свиря с музикантите по барове,
да съдя друг за липсата на хляб на масата,
да се наливам с безутешност,
да пия все горчивите питиета
(къде са сладките, за бога?),
да се прочитам между редовете....

Ще спра!

Ще тичам по-задъхано
и бързо.
Ще се раздам, да не остане нищо.
Ще се запаля да те стопля.
И ще спра
да гледам безобразията
в огледалото...

Все някой ден ще спра да те виня,
че те намерих...
А ти ще ми помогнеш да ме няма,
защото си единственият вятър
във главата ми...

Все някой ден ще спра...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Маринска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...