26 ene 2008, 21:17

VVVVV

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Все някой ден ще спра.

Да се надбягвам с ветрове,
които са единствено в главата ми,
да свиря с музикантите по барове,
да съдя друг за липсата на хляб на масата,
да се наливам с безутешност,
да пия все горчивите питиета
(къде са сладките, за бога?),
да се прочитам между редовете....

Ще спра!

Ще тичам по-задъхано
и бързо.
Ще се раздам, да не остане нищо.
Ще се запаля да те стопля.
И ще спра
да гледам безобразията
в огледалото...

Все някой ден ще спра да те виня,
че те намерих...
А ти ще ми помогнеш да ме няма,
защото си единственият вятър
във главата ми...

Все някой ден ще спра...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Маринска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...