26.01.2008 г., 21:17 ч.

VVVVV 

  Поезия » Друга
854 0 2
Все някой ден ще спра.
Да се надбягвам с ветрове,
които са единствено в главата ми,
да свиря с музикантите по барове,
да съдя друг за липсата на хляб на масата,
да се наливам с безутешност,
да пия все горчивите питиета
(къде са сладките, за бога?),
да се прочитам между редовете....
Ще спра!
Ще тичам по-задъхано
и бързо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Маринска Всички права запазени

Предложения
: ??:??