25 мая 2017 г., 11:10  

Вяра 

  Поэзия
2774 12 23

 

 

Обруганата вяра на времето спряло

утаява съня си в пресъхнали локви,

отзвучава симптомно, без край и начало,

без молитва, без звук. И без покрив.

 

Не е болка душата ѝ, само – чуплива.

И танцува разлистена в тънки одежди,

и флиртува със вятъра, а вечер прелива

в пресоления залък на скрити надежди.

 

Тя е смърт и живот, но така оцелява –

като шепа събрана последна тревога...

Като сън в тишината за малко присяда.

И тогава на Ти си говори със Бога...

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??