25.05.2017 г., 11:10
Вяра
Обруганата вяра на времето спряло
утаява съня си в пресъхнали локви,
отзвучава симптомно, без край и начало,
без молитва, без звук. И без покрив.
Не е болка душата ѝ, само – чуплива.
И танцува разлистена в тънки одежди,
и флиртува със вятъра, а вечер прелива
в пресоления залък на скрити надежди.
Тя е смърт и живот, но така оцелява –
като шепа събрана последна тревога...
Като сън в тишината за малко присяда.
И тогава на Ти си говори със Бога...
© Геновева Христова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много ми хареса!
-
Благодаря за отзивите!
-
Много красиво !
-
Много вярно, красиво написано, браво!
-
Радвам се, че харесахте,
благодаря ви! -
Мъдър и проникновен стих!
-
Непостижима!
-
Аз - Тоталният Неверник - съзирам тук едни други лъчи - повече надежда за това как да се самозапазим като личности, а не да се "слеем" в един общ контейнер!И не да се загубим някъде във пространството !!
-
Много е хубаво! Браво!
-
Концертино, благодаря за двойния коментар! Струва ми се, че вярата е повече свързана с надежда, отколкото със самозаблуда, но във всички случаи присъствието и е неизбежно...
-
От друга страна вярата е като атмосферата на земята - можем да дишаме и ни пази !
-
Самозаблудите са си човешки патент, но могат да са и с щастливо продължение. Пожелавам го! - основно на себе си...
-
-
Маргарита, и аз благодаря за споделеното усещане
-
Когато мечтите са скършени, любоета ни е напуснала, остава само Вяра-та. Тя ни помага да чуем какво казва БОГ и да се изправим. Браво! И... Благодаря за напомнянето!
-
Здрасти, Джак Радвам се, че намина!
-
Всъщност Вяра има за всеки от нас...но тази-твоята си я бива... Джак от Верите
-
Благодаря, Христина! Беше ми драго, че се поспря тук!
-
Много красиво, докосна ме!
-
Благодаря, teis!
-
Хубаво е! Смислено и дълбоко! Много ми хареса!
-
Благодаря за вникването, Мария!
-
Хареса ми! Живописен поетичен рисунък, оригинални метафори! Браво!
