Вяра
Празник, храм и хора много.
Всички тука са дошли
да влязат и да молят Бога
за себе си и своите души.
Един след друг (според канона)
запалват свещ или пък две,
целуват някоя икона
и се прекръстват някои с ръце.
И гледат всякоя икона,
а тя невинно гледа тях.
Нарежда попа от амвона
" Недейте да пръстъпяте във грях!"
Разпръсва святата вода в тълпата,
нарежда следните слова-
"Пътищата ни в живота на Земята
са Вярата, Ндеждата и Любовта"
И казват - Бог живее в църква също,
но аз съвсем различно знам -
душата ми с божествена е същност,
а тялото ми - неин храм.
Автор Росен Николов © всички права
От книгата "Безвремие"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росен Николов Все права защищены
