Днес, подобно кирпичена къщица, нашата вяра
оцелява все още, калта на крака я държи.
О! – варта по стените ѝ вътре е толкова стара,
че се лющят останки от бели мъже и жени!
Половин е дуварът – опасан от тежки въжета –
от обесени думи, от повет и гробни лъжи.
И да кажем, че вярата днес пак не ни е отнета –
е монета, която в чешмите комай не тежи.
Не върви да се лъжем. Единствено себе си имаме –
пет стотинки, които отдавна в небето прахосахме!
Ала ето – кирпичена къщица. Вяра – за взимане! –
днес на нашите длани тежи. Нека си я белосаме!