19 нояб. 2007 г., 16:18

Вяра?

1.4K 0 10
 

Аз нямам Вяра

в хората, в света...

Аз нямам Вяра в теб,

аз вярвам в единственото нещо, което не ме е предавало -

СОБСТВЕНАТА СИ ВОЛЯ -

Твърда, гранитна скала насред океана,

скалата, в която се разбиват кораби.

И ако някой корабокрушенец види в нея спасителен бряг и доплува до мен,

среща остри  ръбове и камънаци, окървавява ръцете и краката си, но не може да се изкачи.

В стремежа си да се покатери не вижда входа към топлата пещера, в която би се спасил, би намерил чист извор сладка вода, би полегнал на мек дъхав мъх, би живял!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • варата в самата себе си сигурно е стахотно нещо... жалко че на мен често ми убягва. Все пак това което си написала е прекрасно
  • На тази мила добронамереност,ще отговоря съвсем кратко и откровено -допуснах,обичам,щастлива съм!
    Благодаря за загрижеността
  • Великолепна проява на въображението,но отново разочарованието е движещ мотив.Хубаво е човек да допуска хората до себе си.Иначе го обсебва самотата.
  • Благодаря!
  • Много е хубаво!!!
    Страхотен символизъм, идея финал!
    Поздрави, Силве!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...