полет (Силвана)
54 162
Nov 19, 2007, 4:18 PM

Вяра? 

  Poetry » Phylosophy
1110 0 10
 

Аз нямам Вяра

в хората, в света...

Аз нямам Вяра в теб,

аз вярвам в единственото нещо, което не ме е предавало -

СОБСТВЕНАТА СИ ВОЛЯ -

Твърда, гранитна скала насред океана,

скалата, в която се разбиват кораби.

И ако някой корабокрушенец види в нея спасителен бряг и доплува до мен,

среща остри  ръбове и камънаци, окървавява ръцете и краката си, но не може да се изкачи.

В стремежа си да се покатери не вижда входа към топлата пещера, в която би се спасил, би намерил чист извор сладка вода, би полегнал на мек дъхав мъх, би живял!

 

© Силвана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • варата в самата себе си сигурно е стахотно нещо... жалко че на мен често ми убягва. Все пак това което си написала е прекрасно
  • На тази мила добронамереност,ще отговоря съвсем кратко и откровено -допуснах,обичам,щастлива съм!
    Благодаря за загрижеността
  • Великолепна проява на въображението,но отново разочарованието е движещ мотив.Хубаво е човек да допуска хората до себе си.Иначе го обсебва самотата.
  • Благодаря!
  • Много е хубаво!!!
    Страхотен символизъм, идея финал!
    Поздрави, Силве!
  • Ако го бях оформила нямаше да е душата ми,щеше да е дърводелско...Затова е странно,защото Аз съм!
  • малко...е странно..но е добро
  • Великолепно е, браво, поздрави от мен за прекрасното произведение.
  • Не е оформяно просто... Откровени думи,нищо повече... а есе, доколкото си спомням е нещо съвсем друго.
    Благодаря,че четете.Много сте мили,хубаво е,че ви има.Целувам ви!
  • Това повече ми изглежда на есе, но е много хубаво!!!
    Шестица от мен!
Random works
: ??:??