1 янв. 2008 г., 21:57
Вяра
ВЯРА
Аз не вярвам в бурната любов, онази - дръзката,
която ни връхлита като вятър ураганен
и ни помита бясно на страстта с вихрушката,
докато сами не паднем като ствол повален.
Аз вярвам в тихата любов, онази - мълчаливата,
която в две очи дълбоки кротичко просветва
и се къпе в мекотата на луната срамежливата,
оглеждаща се в тях - примряла, но с надежда.
Не вярвам и в лъстивата любов, онази - вероломната,
която като демон се прокрадва само в тъмна нощ,
с подкупна маска и във черен плащ загърната, ...
Аз не вярвам в бурната любов, онази - дръзката,
която ни връхлита като вятър ураганен
и ни помита бясно на страстта с вихрушката,
докато сами не паднем като ствол повален.
Аз вярвам в тихата любов, онази - мълчаливата,
която в две очи дълбоки кротичко просветва
и се къпе в мекотата на луната срамежливата,
оглеждаща се в тях - примряла, но с надежда.
Не вярвам и в лъстивата любов, онази - вероломната,
която като демон се прокрадва само в тъмна нощ,
с подкупна маска и във черен плащ загърната, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Ева Георгиева Все права защищены
Предложения
-
-
ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
-
Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
-
Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
