Вяра
Аз не вярвам в бурната любов, онази - дръзката,
която ни връхлита като вятър ураганен
и ни помита бясно на страстта с вихрушката,
докато сами не паднем като ствол повален.
Аз вярвам в тихата любов, онази - мълчаливата,
която в две очи дълбоки кротичко просветва
и се къпе в мекотата на луната срамежливата,
оглеждаща се в тях - примряла, но с надежда.
Не вярвам и в лъстивата любов, онази - вероломната,
която като демон се прокрадва само в тъмна нощ,
с подкупна маска и във черен плащ загърната,
а в пазвата си - втъкнала злокобен нож...
Аз вярвам само в чистата любов, невинната -
като водата, бликаща от непознати извори,
началото поставила на височина нестигната,
смекчила с нежността си и скали незиблеми.
Ще продължа да вярвам, както и обратното,
и така ще бъде до последния ми ден,
защото онова, в което вярвам, онова, най-важното -
то в мен живее, ще остане винаги във мен...
Русе, 01 януари 2008 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ева Георгиева Все права защищены
