1 янв. 2008 г., 21:57

Вяра 

  Поэзия » Любовная
1109 0 5
                                  ВЯРА

 

Аз не вярвам в бурната любов, онази - дръзката,

която ни връхлита като вятър ураганен

и ни помита бясно на страстта с вихрушката,

докато сами не паднем като ствол повален.

 

Аз вярвам в тихата  любов, онази - мълчаливата,

която в две очи дълбоки кротичко просветва

и се къпе в мекотата на луната срамежливата,

оглеждаща се в тях - примряла, но с надежда.

 

Не вярвам и в лъстивата любов, онази - вероломната,

която като демон се прокрадва само в тъмна нощ,

с подкупна маска и във черен плащ загърната,

а в пазвата си - втъкнала злокобен нож...

 

Аз вярвам само в чистата любов, невинната -

като водата, бликаща от непознати извори,

началото поставила на височина нестигната,

смекчила с нежността си и скали незиблеми.

 

Ще продължа да вярвам, както и обратното,

и така ще бъде до последния ми ден,

защото онова, в което вярвам, онова, най-важното -

то в мен живее, ще остане винаги във мен...

 

 

                                                   Русе, 01 януари 2008 г.

© Ева Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ева, великолепно е!!!Поздравявам те!!!Браво!!!
  • Стих,който окрилява сърцето!Браво!
  • приказно и красиво!
    с обич за теб, Ева.
    Бъди щастлива!
  • Поздравления наистина ми спря дъха.... невероятно е
  • "защото онова, в което вярвам, онова, най-важното..." любовтта и страстта често си приличат... вярвай в твоята любов, в нея вярвам и аз!


Предложения
: ??:??