koral (Кирилка Пачева)
387 709
22 дек. 2014 г., 13:56

Вяра 

  Поэзия
475 0 5

В душата ми

кандилото

не спи.

Иконите във храма ми

не спират да сълзят.

Очите на едни изтичат,

а другите избождат своите

сами.

В това успяхме, мили хора.

Докато сънувахме, че сме добри.

Със залостени врати

и граници,

сърца заключени.

Сега се будим

и студено е.

До смърт студено!

Единствено кандилото

гори.

 

© Кирилка Пачева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??