koral (Кирилка Пачева)
387 709
22.12.2014 г., 13:56 ч.

Вяра 

  Поезия
477 0 5

В душата ми

кандилото

не спи.

Иконите във храма ми

не спират да сълзят.

Очите на едни изтичат,

а другите избождат своите

сами.

В това успяхме, мили хора.

Докато сънувахме, че сме добри.

Със залостени врати

и граници,

сърца заключени.

Сега се будим

и студено е.

До смърт студено!

Единствено кандилото

гори.

 

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??