В душата ми
кандилото
не спи.
Иконите във храма ми
не спират да сълзят.
Очите на едни изтичат,
а другите избождат своите
сами.
В това успяхме, мили хора.
Докато сънувахме, че сме добри.
Със залостени врати
и граници,
сърца заключени.
Сега се будим
и студено е.
До смърт студено!
Единствено кандилото
гори.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
Пожелавам ви светли и щастливи Рождественски празници!
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
