1 авг. 2010 г., 18:15

Вяра Надежда Любов 

  Поэзия
922 0 12

 Въпиещи  войни, верую всечено във вените!

 Язвителни и яростни страхливи дни!

 Разсъдъчен разгром... разгулени и безсърдечни!

 Апел мълчан от три сестри сами! 


 Надзорникът  надумвал  в грях светиците.

 Абдал, атлазен на арена с ален вик.

 Девойките  дерзаели с очи в звездиците.

 Елея стекла се в  енигмата на тези дни!

 Жена жигосана от  жегел не жалее.

 Деспот децата й дере, а тя мълчи.

"Амин!" тогаз ще ахне ангелът, възпее:


 "Любов лекува с ласка, болката да спре.

 Юмрукът юден в срам ще си юдее.

 Божествени са битите във бащино сърце.

 Отгоре той над нас ще грее.

 Във Вяра, със Надежда и Любов при все!"

© Искра Радева Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??