Вяра Надежда Любов
Въпиещи войни, верую всечено във вените!
Язвителни и яростни страхливи дни!
Разсъдъчен разгром... разгулени и безсърдечни!
Апел мълчан от три сестри сами!
Надзорникът надумвал в грях светиците.
Абдал, атлазен на арена с ален вик.
Девойките дерзаели с очи в звездиците.
Елея стекла се в енигмата на тези дни!
Жена жигосана от жегел не жалее.
Деспот децата й дере, а тя мълчи.
"Амин!" тогаз ще ахне ангелът, възпее:
"Любов лекува с ласка, болката да спре.
Юмрукът юден в срам ще си юдее.
Божествени са битите във бащино сърце.
Отгоре той над нас ще грее.
Във Вяра, със Надежда и Любов при все!"
© Искра Радева Николова All rights reserved.
