Вяра, Надежда, Любов...
Не искам повече аз да обичам,
от утре навеки няма да любя,
на дявола аз себе си обричам,
нямам повече какво да губя!
Изгубих тебе – ангелския зной,
нима аз някога го имах,
та ти никога не си бил мой,
какво тогава аз до днеска взимах?
Прости, че сърцето исках да притежавам,
не съзнавах, че на друга то принадлежи,
разбирам аз сега, че теб не заслужавам,
но молби към теб отправям, моля те – прости!
Не доживях аз онзи, чакания ден,
искрицата надежда днес изгасна,
безсилно пак е всичко в мен,
на любовта винаги ще съм подвластна!
В този ден умряха всички мечти,
на прах сърцето се разпадна,
ти вярата дори във мен уби
и за живот аз вече не съм жадна!
Щом без теб съм, аз не искам да живея,
живот ли е да плачеш вечно до зори?
За чии целувки, ти кажи ми, да копнея,
щом няма огън в милите очи?
Ти вяра беше, и надежда, и любов,
днес скита празна моята душа,
аз знам животът винаги ще е суров,
проклета да е моята съдба!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Николова Все права защищены
