18 апр. 2010 г., 23:55

Вярата не трябва да е страх...

985 0 6

Събирам страховете си,
но трудно е да ги убия,
някак скъпи са ми, като греховете,
не е тъй просто да се опростят.
Затова прибирам ги за после,
когато ще са само спомени,
които да ме изправят и крепят...
И вече знам, че всеки страх
понякога е необходимост
да осъзная всъщност как
от грехове създадени сме
и защо умираме със тях.
Превърнем ли страха във вяра,
животът ни ще е прекрасен,
едва тогава ще усетим
как дишаме спокойно с мисълта си.
Всеки ден ще бъде вечност,
всяка нощ - безкраен звездопад
и, кръговратно помъдрели,
ще сме разбрали...
Вярата не трябва да е страх...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще ти стисна ръката!
    Може, нали?
  • Вярата е просто Вяра!
    Поздрав!
  • Да се съблюдава страх от Бога е ценност, вкл. и защото:"Страшно е човек да попадне в ръцете на живия Бог" (Евр. 10:31)!От друга страна: "Любовта прогонва страха!"... "Вече не ме е страх от Бог!" св. Антоний Велики (цитати по памет)

    Актуален, всъщност, е и въпросът за "страх от вярата", защото, ако се попадне на еретизъм, или се изпадне в него, тогава е лошо!
  • Очаквано добра комбинация
    Прав си Смешко!
    А и не всеки обича кифли

    п.п. Забелязвам преди обяд едно явление Но затова - във форума може би!
  • "Превърнем ли страха във вяра,"

    да

    другото е кофти пълнеж

    "Вярата не трябва да е страх..."
    и това - да
    ама съпоставено с горното ...

    от тези два цитата с "подходящ пълнеж" би се получило готино стихо
    сега не ми харесва

    П.П. извинявай за повторението на думата - пълнеж
    но правех кифли доскоро

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...