Вярата умира!
На улицата в тъмнината
видях черна сянка на дете.
Вдигнало поглед към луната
протяга то мънички ръце.
И вярва,че ще я достигне,
ако на пръсти се повдигне,
ще я хване в топлата си длан,
но...това остава само блян!
И всъщност аз съм това дете,
но само сянка ми остана.
Празно е днес моето сърце
и вярата във мен я няма.
видях черна сянка на дете.
Вдигнало поглед към луната
протяга то мънички ръце.
И вярва,че ще я достигне,
ако на пръсти се повдигне,
ще я хване в топлата си длан,
но...това остава само блян!
И всъщност аз съм това дете,
но само сянка ми остана.
Празно е днес моето сърце
и вярата във мен я няма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Насето Все права защищены
Много хубав стих, поздрави! 
