насето_88 (Насето)
60 327
25 янв. 2007 г., 15:52

Вярата умира! 

  Поэзия
4.8 / 4
891 0 4
На улицата в тъмнината
видях черна сянка на дете.
Вдигнало поглед към луната
протяга то мънички ръце.
И вярва,че ще я достигне,
ако на пръсти се повдигне,
ще я хване в топлата си длан,
но...това остава само блян!
И всъщност аз съм това дете,
но само сянка ми остана.
Празно е днес моето сърце
и вярата във мен я няма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Насето Все права защищены

Предложения
  • katenstain (Екатерина Глухова) Бели Петна
    Бели Петна
  • stivi797 (Стефан Янев) Обороты - до взлетных 1999
    Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Стих
    Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Вьюга в ночном лесу
    Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...

Ещё произведения »