насето_88 (Насето)
60 327
25.01.2007 г., 15:52 ч.

Вярата умира! 

  Поезия
787 0 4
На улицата в тъмнината
видях черна сянка на дете.
Вдигнало поглед към луната
протяга то мънички ръце.

И вярва,че ще я достигне,
ако на пръсти се повдигне,
ще я хване в топлата си длан,
но...това остава само блян!

И всъщност аз съм това дете,
но само сянка ми остана.
Празно е днес моето сърце
и вярата във мен я няма.

© Насето Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не, май това дете съм аз! Много хубав стих, поздрави!
  • Продължавай да протягаш ръце! Може пък да хванеш Слунцето, за сметка на студената Луна!
  • Насе без вяра, сърцето е наистина празно.
    Пожелавам ти да си я възвърнеш и те прегръщам!
  • Започва като притча, за да вдигне завесата за една страшна реалност, валидна за много млади хора.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??