Нощна разходка, с крачка уморна,
след работния ден, вървя към дома си,
а над мен бяла сова, широки криле 
всяка нощ разперва и следва.

Чудя се какво ли е туй и какво ще се случи.
И ето – отговорът сам при мен връхлетя,
на улица "Кръстопътна", в тъмна доба,
огледах се и тъкмо крак сложил връз нея,
кола го прегази с внезапен завой.

Шофьорът не спря, а и мигач на завоя не даде,
нарушител безспорен - безсрамно избяга.
Но чудото бе в туй, че аз и болка дори не усетих,
не бях увреден, а само с възмута в сърцето.

Бялата сова бе съдбовно намигване,
в нашия град Бог знаци ни дава и ни окриля,
за нарушителя дори не смея да мисля,
а синьо-зелените ми очи да го видят....