Тръгвам с колата често
в ранни зори, в сънни мъгли...
Карам по макадам
като за последно...
Пътища, птици, луди завои...
В грешна посока,
през лепкава кал...
Продължавам...
Тресе ме предстартова треска -
рев на мотори...
Стигам до спирка "Простори" -
с малка табелка "затвори".
Сиво мълчание, бледа посредственост -
може би е просто наследственост...
Отминавам...
Търся изразни средства по-ярки,
търся си даже и по съдба другарки...
Пишем си в нета дълго-предълго
и се оплакваме, без да очакваме
кой знае колко от разни "ярки".
Търсим посока, точност, увереност,
търсим ДОВЕРИЕ.
В буря или безветрие -
ВЯРНОСТ.
© Наташа Биразова Все права защищены