11 нояб. 2015 г., 16:43  

Вярвам

787 2 9

                 

 

Разплака ме една усмивка

пробляснала сред много тегота,

за миг видях как слънчева покривка

прогони мрака от света!

 

И нежна песен, досега непята,

за мен звучаха тайнствени слова!

Усетих, че от края на Земята

докоснаха ме Ангелски крила!

 

Аз вярвам, че доброто днес го има,

дори нищожно, като капчица роса!

Любов Божествена, неотразима,

покълва сред недрата на леда!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Георги, винаги много ме радваш! Благодаря ти!
  • ...усмивката със свойта нишка мека Човека тя привързва към Човека
    за да е щастлив до века...!Сърдечни поздрави,Руми...!
  • Майче, колкото и странно да прозвучи, не знаех, че днес е световния ден на Добротата! Благодаря ти, че беше тук!

    Велин, докато има хора и като теб, за Доброто ще има надежда! Много искрено ме зарадва, благодаря ти!
  • Възхитително е, Руми! А доброто и любовта ще ги има винаги. Независимо в колко хора те живеят. Но при теб ги има със сигурност. Удоволствие е да чета твоите стихове! Поздрави, Руми!
  • Влади, уверена съм, че ме разбираш! А и твоята поезия говори само за добро! Благодаря ти!

    Благодаря ти от сърце, Младене! Предпочитам тази мъничка частица доброта пред всичко останало... Сърдечен поздрав и за теб!

    Фреди, добрите хора долавят със сърцата си! Вярвам, че ти си един от тях! Благодаря ти!

    Миночка, радвам се на присъствието ти и те поздравявам!

    Таня, ти също си един от авторите тук, които с много любов раздават от себе си! Благодаря ти!

    Лейди, сърдечен поздрав! Благодаря ти, мила!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...