5 июн. 2008 г., 12:06

Вятър 

  Поэзия
856 0 6
Вятър
Вятърът докосна нежно лицето ми,
целуна ръцете ми
и мигом в мрака се стопи,
но после пак се върна,
палтото ми разгърна
и сгуши се във моите коси.
Но пъргав и неспирен,
отново се развихри
в лудешкия си бяг,
пясъка обръща
той пред всяка къща ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Борисова Все права защищены

Предложения
: ??:??