misha_73 (Мария Борисова)
10 11
5.06.2008 г., 12:06 ч.

Вятър 

  Поезия
776 0 6
 

                                                                    Вятър

 

Вятърът докосна нежно лицето ми,

целуна ръцете ми

и мигом в мрака се стопи,

но после пак се върна,

палтото ми разгърна

и сгуши се във моите коси.

Но пъргав и неспирен,

отново се развихри

в лудешкия си бяг,

пясъка обръща

той пред всяка къща

и с прах посипва всеки праг.

От оголените клони

мелодия отрони,

като от арфа звук

и с радост я понесе,

в просторите небесни

на птиците напук.

В комините играе

и дори нехае,

че пушекът люти,

облаци разпръсна,

щракна леко с пръсти

и в мрак се потопи.

Понесъл над простора

гласа на много хора,

говори със звезди,

с дихание могъщо

небето преобръща

и праща слънцето да спи.

                           Уморен от веселбата

отпраши към реката

и в тихите води,

като в прозрачна люлка

от водната милувка,

смирено легна да поспи.

© Мария Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??