Вятър
И ти като вятъра,
мнаваше около мен,
през мен.
Докосваше ме.
Усещах те.
Понякога настръхвах,
от студените ти ръце.
Понякога ме стопляше,
галейки ме с топлия ти полъх.
Чувах те,
но не те виждах.
Единствено виждах следите,
които оставаше след себе си,
а именно - буря в мислите ми.
Ти беше вятър,
а аз просто поредното листо на клона,
пълен с листа,
Всички потрепваха заради теб.
Всеки искаше да те докосне.
Всъщност аз никога не съм искал...
Или поне така си мислех,
докато не го направих.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Божков Все права защищены
