Вятър
И ти като вятъра,
мнаваше около мен,
през мен.
Докосваше ме.
Усещах те.
Понякога настръхвах,
от студените ти ръце.
Понякога ме стопляше,
галейки ме с топлия ти полъх.
Чувах те,
но не те виждах.
Единствено виждах следите,
които оставаше след себе си,
а именно - буря в мислите ми.
Ти беше вятър,
а аз просто поредното листо на клона,
пълен с листа,
Всички потрепваха заради теб.
Всеки искаше да те докосне.
Всъщност аз никога не съм искал...
Или поне така си мислех,
докато не го направих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Божков Всички права запазени
