Вятър

Poetry » Love

453 0 2

И ти като вятъра,
мнаваше около мен,
през мен.
Докосваше ме.
Усещах те.
Понякога настръхвах,
от студените ти ръце.
Понякога ме стопляше,
галейки ме с топлия ти полъх.
Чувах те,
но не те виждах.
Единствено виждах следите,
които оставаше след себе си,
а именно - буря в мислите ми.
Ти беше вятър,
а аз просто поредното листо на клона,

пълен с листа,
Всички потрепваха заради теб.
Всеки искаше да те докосне.
Всъщност аз никога не съм искал...
Или поне така си мислех,
докато не го направих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikitita20 (Никола Диманов)

Много е хубаво наистина, само, че може ли да уточниш, ти поезия ли пишеш или проза. Защото за мен има мисъл и идея, виждам какво искаш да опишеш, но не ми звучи като поезия, а като проезия. Иначе поздравления за това, че си се опитал да създадеш нещо, писането на стихове не е лесна работа. Продължавай

2023-01-12T13:08:03+02:00
deni145 (Дени)

Много е хубаво! Поздравления!

2022-08-07T15:06:02+03:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0