19 апр. 2008 г., 08:32

Вятър

1.1K 0 1
Разпокъсвани спомени – вятърни,
Секунди, минути топят...
Тайфун създават във мене
        и всичко, току-що родено,
        посърва... Тайфунът вилнее...
“Мене желаеш ли” – въпросите вятърни
тежко отекват, кънтят...

Мимолетните срещи – вятърни...
А с на морския бриз благостта озарени!
        От тях ураган жесток се надига
        разпилява ме цяла, посипва
        със прах, мръсотия. Казвам му “Стига”!
И “Забранено е” – мислите вятърни
така ме бодат... Бодат както
очите ти – безброй стъкълца натрошени...

Разбери, в мен само полъх си, вятър!
Не те съзирам, ала си до мен...
        Желаеш ме без свян, без срам,
        Полъхваш – това е само позволено,
        Докосваш тихо, без да знам!
Не бих те стигнала – полъх си, вятър!
И близък, и далечен – забранен!!!

--------------------------------------------------------

        А тайфунът продължава да щурмува,
        злорадо се изсмива: “Бъди силна”...
        Всеки знае – вятърът не се ловува!
        Ограбена съм, жалка, непосилна...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Бая Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ,,Oграбена съм,жалка,непосилна...,,
    След раздялата
    мила
    пътя си единствен
    продължи
    и без
    да се обръщаш
    за малко
    дори
    настрани...
    Защото
    любовта
    е болка несравнима,
    а душата нежна
    толкоз е ранима...
    За красотата
    ненаситно е окото,
    но сърцето
    само едно
    друго
    сърце побира
    и да копнее любов
    вечна
    то
    не спира...
    А тесни са
    за двама стените
    на манастира
    и за това
    с БОГА
    сама оставам
    в живота ми
    самотен
    без други
    влюбени във мен
    две
    очи...

    Lina Vira Assa Amy

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...