Разпокъсвани спомени – вятърни,
Секунди, минути топят...
Тайфун създават във мене
        и всичко, току-що родено,
        посърва... Тайфунът вилнее...
“Мене желаеш ли” – въпросите вятърни
тежко отекват, кънтят...

Мимолетните срещи – вятърни...
А с на морския бриз благостта озарени!
        От тях ураган жесток се надига
        разпилява ме цяла, посипва
        със прах, мръсотия. Казвам му “Стига”!
И “Забранено е” – мислите вятърни
така ме бодат... Бодат както
очите ти – безброй стъкълца натрошени...

Разбери, в мен само полъх си, вятър!
Не те съзирам, ала си до мен...
        Желаеш ме без свян, без срам,
        Полъхваш – това е само позволено,
        Докосваш тихо, без да знам!
Не бих те стигнала – полъх си, вятър!
И близък, и далечен – забранен!!!

--------------------------------------------------------

        А тайфунът продължава да щурмува,
        злорадо се изсмива: “Бъди силна”...
        Всеки знае – вятърът не се ловува!
        Ограбена съм, жалка, непосилна...