KuKli4kaTa{} (Мая Бая) KuKli4kaTa{} (Мая Бая)
1 18
19.04.2008 г., 8:32

Вятър

1.1K 0 1
Разпокъсвани спомени – вятърни,
Секунди, минути топят...
Тайфун създават във мене
        и всичко, току-що родено,
        посърва... Тайфунът вилнее...
“Мене желаеш ли” – въпросите вятърни
тежко отекват, кънтят...

Мимолетните срещи – вятърни...
А с на морския бриз благостта озарени!
        От тях ураган жесток се надига
        разпилява ме цяла, посипва
        със прах, мръсотия. Казвам му “Стига”!
И “Забранено е” – мислите вятърни
така ме бодат... Бодат както
очите ти – безброй стъкълца натрошени...

Разбери, в мен само полъх си, вятър!
Не те съзирам, ала си до мен...
        Желаеш ме без свян, без срам,
        Полъхваш – това е само позволено,
        Докосваш тихо, без да знам!
Не бих те стигнала – полъх си, вятър!
И близък, и далечен – забранен!!!

--------------------------------------------------------

        А тайфунът продължава да щурмува,
        злорадо се изсмива: “Бъди силна”...
        Всеки знае – вятърът не се ловува!
        Ограбена съм, жалка, непосилна...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Бая Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Вирассами (Евелина Аврамова)
    Вирассами (Евелина Аврамова)
    ,,Oграбена съм,жалка,непосилна...,,
    След раздялата
    мила
    пътя си единствен
    продължи
    и без
    да се обръщаш
    за малко
    дори
    настрани...
    Защото
    любовта
    е болка несравнима,
    а душата нежна
    толкоз е ранима...
    За красотата
    ненаситно е окото,
    но сърцето
    само едно
    друго
    сърце побира
    и да копнее любов
    вечна
    то
    не спира...
    А тесни са
    за двама стените
    на манастира
    и за това
    с БОГА
    сама оставам
    в живота ми
    самотен
    без други
    влюбени във мен
    две
    очи...

    Lina Vira Assa Amy

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0