Apr 19, 2008, 8:32 AM

Вятър

Poetry » Love

1.1K 0 1

Разпокъсвани спомени – вятърни,
Секунди, минути топят...
Тайфун създават във мене
        и всичко, току-що родено,
        посърва... Тайфунът вилнее...
“Мене желаеш ли” – въпросите вятърни
тежко отекват, кънтят...

Мимолетните срещи – вятърни...
А с на морския бриз благостта озарени!
        От тях ураган жесток се надига
        разпилява ме цяла, посипва
        със прах, мръсотия. Казвам му “Стига”!
И “Забранено е” – мислите вятърни
така ме бодат... Бодат както
очите ти – безброй стъкълца натрошени...

Разбери, в мен само полъх си, вятър!
Не те съзирам, ала си до мен...
        Желаеш ме без свян, без срам,
        Полъхваш – това е само позволено,
        Докосваш тихо, без да знам!
Не бих те стигнала – полъх си, вятър!
И близък, и далечен – забранен!!!

--------------------------------------------------------

        А тайфунът продължава да щурмува,
        злорадо се изсмива: “Бъди силна”...
        Всеки знае – вятърът не се ловува!
        Ограбена съм, жалка, непосилна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Вирассами (Евелина Аврамова)

,,Oграбена съм,жалка,непосилна...,,
След раздялата
мила
пътя си единствен
продължи
и без
да се обръщаш
за малко
дори
настрани...
Защото
любовта
е болка несравнима,
а душата нежна
толкоз е ранима...
За красотата
ненаситно е окото,
но сърцето
само едно
друго
сърце побира
и да копнее любов
вечна
то
не спира...
А тесни са
за двама стените
на манастира
и за това
с БОГА
сама оставам
в живота ми
самотен
без други
влюбени във мен
две
очи...

Lina Vira Assa Amy

2008-04-24T15:25:57+03:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0