Вятър в крилата

botyo (Бойко Беров)
194 337

25 апр. 2021 г., 21:49

Поэзия » Другая

492 0 2

Не натрупах достатъчно грехове.

Затова ли все още живея?

Съдбата в дяволска нива оре

и скърби в лехите ѝ сея.

Дали ще се хванат и порастат?

От кой ли зависи да бъдат?

Все още държа, на инат.

А радости? Как ли се въдят?

За тях не трябват лехи и земя,

а пролетен дъх над нивята.

Скръбта ми от тях онемя.

Въздигна се вятър в крилата.

И пъпка разпукна в първия цвят,

листата пробиха зелени.

Събуди се тъжният Свят,

най-тъжен от всички вселени.

И пак ще вървя в пролетта,

а лятото в грях ще се къпя,

че пъстра, но стара е есента

и зима след нея пристъпя.

И се въртя в кръговрат,

такъв – щастливо греховен.

Престъпно в бъдещия ни Свят,

в стария – до края виновен.