11 февр. 2011 г., 21:59

Вятърни копнежи

1.1K 0 0

 

 

 

Изпънатите струни на ехото
ни отнасят надалеч с музикални хитрини,
а свитите устни на вятъра
издухват объркани от нощта шепоти,
разсърдените стрелки на часовника
опасно бързат с ненужни критики,
а приспаните минути в шепата на невъзможника
си лежат и разменят учтиво мисли,
от които Съдбата би сътворила
 романтики
и би успокоила уморените наоколо тоналности,
защото струните нехаят след студените паузи
и за секунди ще се разкаят от горещите пламъци,
които изпълзяват след недоволни погледи,
а
може би до час ще са овладени от тайните огледи,
за да усъвършенстват звучните намеци
и изсвирят най-после музикалните баналности,
а вятърните копнежи се гонят с мислите ни
и нарочно объркват тревожността на ритмите...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...