Изпънатите струни на ехото
ни отнасят надалеч с музикални хитрини,
а свитите устни на вятъра
издухват объркани от нощта шепоти,
разсърдените стрелки на часовника
опасно бързат с ненужни критики,
а приспаните минути в шепата на невъзможника
си лежат и разменят учтиво мисли,
от които Съдбата би сътворила романтики
и би успокоила уморените наоколо тоналности,
защото струните нехаят след студените паузи
и за секунди ще се разкаят от горещите пламъци,
които изпълзяват след недоволни погледи,
а може би до час ще са овладени от тайните огледи,
за да усъвършенстват звучните намеци
и изсвирят най-после музикалните баналности,
а вятърните копнежи се гонят с мислите ни
и нарочно объркват тревожността на ритмите...