5 сент. 2023 г., 12:27  

Вятърно

911 3 9

Къде отнесе мисълта, Танюшо?
Пак вятърните мелници подбра!
Запалила поредната цигара,
ти в пушека тютюнев замечта.
Зарея поглед в празното пространство,
с поглед детски кули изгради,
и тези приказни наглед вълшебства
изпълни с щастие, любов, мечти.
Магиите им чудни и прекрасни
спасяват те от скука, сивота.
Помагат ти и днес да оцелееш
в жестоката, безмилостна игра.
В играта сложна на живота
ти вложи Донкихотовска искра.
И тръгнаха пак мелниците на Сервантес,
завихрени с човешка доброта.

 

 

 

 

https://otkrovenia.com/bg/kartini/edno-videnie

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

8 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти от сърце, Гоше! Доброто е в повече, но за съжаление злото е агресивно и кресливо!
  • Заради Доброто, на което е посветено това стихче, давам втори, и последен глас в това предизвикателство.
    Дай Боже то да е все повече и повече в този живот!
    Успех ти пожелавам още веднъж 💐
  • Благодаря ти, Ники!
  • Успех, Танче!
  • Кали и Гоше, благодаря ви! И на сто години да стана, Дон Кихот и вятърните мелници ще са живи в мен!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...