5.09.2023 г., 12:27  

Вятърно

908 3 9

Къде отнесе мисълта, Танюшо?
Пак вятърните мелници подбра!
Запалила поредната цигара,
ти в пушека тютюнев замечта.
Зарея поглед в празното пространство,
с поглед детски кули изгради,
и тези приказни наглед вълшебства
изпълни с щастие, любов, мечти.
Магиите им чудни и прекрасни
спасяват те от скука, сивота.
Помагат ти и днес да оцелееш
в жестоката, безмилостна игра.
В играта сложна на живота
ти вложи Донкихотовска искра.
И тръгнаха пак мелниците на Сервантес,
завихрени с човешка доброта.

 

 

 

 

https://otkrovenia.com/bg/kartini/edno-videnie

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти от сърце, Гоше! Доброто е в повече, но за съжаление злото е агресивно и кресливо!
  • Заради Доброто, на което е посветено това стихче, давам втори, и последен глас в това предизвикателство.
    Дай Боже то да е все повече и повече в този живот!
    Успех ти пожелавам още веднъж 💐
  • Благодаря ти, Ники!
  • Успех, Танче!
  • Кали и Гоше, благодаря ви! И на сто години да стана, Дон Кихот и вятърните мелници ще са живи в мен!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...