Къде отнесе мисълта, Танюшо?
Пак вятърните мелници подбра!
Запалила поредната цигара,
ти в пушека тютюнев замечта.
Зарея поглед в празното пространство,
с поглед детски кули изгради,
и тези приказни наглед вълшебства
изпълни с щастие, любов, мечти.
Магиите им чудни и прекрасни
спасяват те от скука, сивота.
Помагат ти и днес да оцелееш
в жестоката, безмилостна игра.
В играта сложна на живота
ти вложи Донкихотовска искра.
И тръгнаха пак мелниците на Сервантес,
завихрени с човешка доброта.
https://otkrovenia.com/bg/kartini/edno-videnie
© Таня Мезева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Когато вдъхновението замълчи, умът бързо се изморява »