27 мар. 2021 г., 13:39

Вятърът

416 0 0

 

Вятърът

 

Вълшебството, което пред мене ти разпръсна

от красотата свежа на пламенна Любов,

да събера  поисках във дланите си скръстени

и с мене да го нося и пазя цял живот...

 

Но Вятър завистливо отнякъде задуха

и всичко що събрал бях без милост разпиля

в Душата ли, в сърцето ли, но нещо се пропука,

а  толкова болеше, и дълго ме боля...

 

Аз Вятърът подгоних, обраното да върне

и стигнах го накрая, но той ми се изсмя,

че Вятърът не връщал, това което грабне...

 

...А много ме болеше и дълго ме боля!...

 

Имало едно време...       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...