Вятърът

Вятърът

Вълшебството, което пред мене ти разпръсна

от красотата свежа на пламенна Любов,

да събера  поисках във дланите си скръстени

и с мене да го нося и пазя цял живот...

Но Вятър завистливо отнякъде задуха

и всичко що събрал бях без милост разпиля –

в Душата ли, в сърцето ли, но нещо се пропука,

а  толкова болеше, и дълго ме боля...

Аз Вятърът подгоних, обраното да върне

и стигнах го накрая, но той ми се изсмя,

че Вятърът не връщал, това което грабне...

...А много ме болеше и дълго ме боля!...

Имало едно време...